Мастърсът в Монте Карло и неговият крал
Тазгодишното издание на Мастърса в Монте Карло е почти на края. През годините много тенисисти са вдигали трофея му, но едно име се откроява. И то не е случайно – Рафа Надал. В периода 2005-2012 неговата доминация беше пълна и той спечели осем поредни трофея. Победната му серия беше прекъсната за кратко, но Кралят на клея се завърна на шампионското място през 2016 и добави още три поредни титли в колекцията си. Това го прави победител в общо единадесет издания на турнира, рекорд, недостижим и до днес.
През тази година се навършват 20 години от първата титла на Надал в Монте Карло. И въпреки че се отказа от професионалния тенис, името му остава символ на упоритост, решителност и страст към играта, и завинаги вплетено в историята на турнира.
Когато на турнира в Княжество Монако през 2005 г. се яви 18-годишен тийнейджър левичар с оранжев потник и дълги шорти, никой не знаеше какво бляскаво представяне го очаква.
Надал вече беше спечелил три турнира от ATP и дебютира в топ 20 на най-добрите, когато пристигна на турнира. Той също така беше стигнал и до своя първи финал на Мастърс, този в Маями, но изгуби в пет сета от Федерер. Това даде увереност на новия 17-ти в света и той започна участието си, преминавайки безпроблемно през сънародниците Гаел Монфис, Ксавие Малис и Оливие Рохус. Следващото препятствие пред Надал обаче беше действащият шампион на Ролан Гарос, световният No6 Гастон Гаудио. На пръв поглед труден противник, с който обаче испанецът се справи и когото победи за първи път, и то с резултат 6-3, 6-0 след около час на корта.
„Той беше малко нервен в началото“, каза Надал за аржентинеца Гаудио, който го победи в Буенос Айрес само два месеца по-рано. „Научих уроците от Буенос Айрес, защото тогава бързах твърде много. Този път играх по-спокойно и чаках да пропусне… Малко по малко точките дойдоха на моя страна и резултатът е налице.“
В полуфиналния кръг Надал се изправи срещу друг 18-годишен младеж, който успя да пребори световния No1 Роджър Федерер и който беше рекламиран като една от най-големите надежди на ATP.
Ришар Гаске беше попаднал в полезрението на специалистите, а бекхенда му с една ръка беше отличителна черта в играта му. Надал обаче подложи на натиск французина, генерирайки мощни форхенди с лявата си ръка, на които Гаске не успя да се противопостави. До края на кариерата си, французинът така и не намери начин да победи Матадора и резултата от преките им двубои завърши 18-0 в полза на испанеца.
Победата над Гаске означаваше първи финал за Надал в Монако. На пътя му обаче се изправи световният No9 Гилермо Кория, защитаващ титлата си и човекът, който сложи край на пробива му през 2003 г. в Монако.
Този път обаче Надал беше неудържим. Въпреки значителния пропуск в третия сет, Надал спечели победа с 6-3, 6-1, 0-6, 7-5 и вдигна трофея в Монте Карло.
„Той играеше добре във всички части на играта и не знаех къде да играя“, призна по-късно Кория на пресконференцията си след мача.
„Това е първата ми голяма титла. Мислех, че съм много щастлив, когато спечелих Купа Дейвис, но сега това е невероятно“, каза Надал, който през следващия месец спечели първия си Голямпшлем при дебюта си на Ролан Гарос и завърши годината като номер 2 в света.
До пенсионирането си през 2024 г., Надал спечели рекордните 11 титли на Rolex Monte-Carlo Masters, повече от всеки друг играч на турнирите Мастърс 1000.
Той държи впечатляващ рекорд от 73 победи и само 6 загуби, включително невероятна серия от 46 поредни победи между 2005 и 2013 г. Това го утвърди като абсолютен доминатор на турнира и го превърна в „краля на Монте Карло“.
След неговото оттегляне от професионалния тенис, новите звезди на ATP, като Стефанос Циципас, Карлос Алкарас и Александър Зверев, ще се стремят да следват стъпките му и да изградат свое собствено наследство на турнира. Циципас ще преследва четвърта титла през 2025 г., а Алкарас и Зверев ще се опитват да спечелят първата си. Но за да изравнят наследството на Надал в Монте Карло, ще им е нужно време и упоритост, за да оставят своята следа.